От европейския план за възстановяване България получава само част от 20 млн. евро за изграждането на междуграничната газова връзка между Хасково и Комотини, а след забележка на българския еврокомисар Меглена Кунева в документа е внесена поправка и е включена и връзката с Румъния. Колко ще получим за втория проект обаче не е ясно, защото вкарването му в последния момент в одобрените средства означава преразглеждане на финансирането на останалите одобрени инвестиции. Не се знае и точната сума за България за проекта Хасково-Комотини, тъй като сумата ще бъде поделена с Гърция. Това стана ясно, след като в сряда председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и еврокомисарите по енергетиката Андрис Пиебалгс, по далекосъобщенията Вивиан Рединг и на земеделието Мариан Фишер-Бьол обявиха разпределението на плана за възстановяване на Европейския съюз, представен през декември 2008 г. и с обща стойност от 5 млрд. евро. В условията на газовата криза заради руско-украинския конфликт България обяви, че ще иска финансиране освен за свързването на газовата си мрежа със системите на Гърция и Румъния, но и пари за второ газово хранилище и за българо-гръцки терминал за втечнен газ в района на Егейско море. От Министерството на икономиката и енергетиката уточниха пред Mediapool, че за финансиране са били внесени шест проекта, пет от които с конкретни суми и един идеен проект. Предложението за газовата връзка с Комотини е било за 120-130 млн. евро, а за румънската - между Русе и Гюргево, са поискани 30 млн. евро. За терминал за втечнен газ се подали заявление за 500 млн. евро, за модернизация на съществуващото газохранилище в Чирен - 250 млн. евро, както и за изграждане на ново в Галата - 220 млн. евро. Представен е бил и идеен проект за улавяне на въглеродни емисии от въглищната централа ТЕЦ "Марица Изток 3", която се управлява от италианската "Енел". Запитан защо на България се отпуска толкова малка сума, въпреки че бе най-засегната от спирането на руския газ в началото на януари, говорител на ЕК обясни, че предоставеното финансиране е само за проектите, които са в най-напреднал стадий на развитие и може да бъдат стартирани още през 2009 г.Председателят на ЕК Жозе Монуел Барозу заяви, че “европейският план за възстановяване е само за интелигентни инвестиции - краткосрочни стимули, насочени към дългосрочни постижения“. От 5-те милиарда евро в плана за възстановяване 3.5 млрд. евро са за енергийни проекти, 1 млрд. евро за информационни технологии и 500 млн. евро за контрол върху храните.От предвидените средства 250 млн. евро ще бъдат предоставени за изграждането на газопровода “Набуко“, каквато идея бе лансирана ден по-рано на среща на върха за проекта, състояла се в Будапеща. От заделената за енергийните проекти сума 1.750 млрд. евро са за газови и електрически междусистемни връзки на различни европейски държави. От тях освен 250-те млн. евро за “Набуко“, са отпуснати 100 млн. евро за италианско-гръцкия газопровод “Посейдон“, 80 млн. евро получава Полша за свой терминал за втечнен газ. 500 млн. евро са предоставени за вятърни проекти, а 1.250 млрд. евро са за изграждане на хранилища на въглеродни емисии от работата на въглищни централи. Финансирани са такива проекти в Германия, Полша, Холандия, както и съвместен испанско-португалски и британски, но не и българският..От плана за възстановяване 1 млрд. евро са за развитие и обновяване на високоскоростната интернет инфраструктура. Останалите 500 млн. евро са за разрешаване на новите предизвикателства по отношение на проверките за качеството на храните. Срокът за действие на плана на ЕК за възстановяване е двугодишен.