Учените от НАСА са открили признаци на живот на спътника на планетата Сатурн - Титан. Изводите за наличието на примитивни биологични форми на Титан са направени на базата на анализа от данните, изпратени от космическия апарат „Касини". Според тях „жизнените форми дишат атмосферата на тази голяма луна на Сатурн и се хранят с намиращите се на Титан химически съединения, като по този начин получават необходимата енергия. Мислим, че намиращият се на този спътник водород се използва от биологичните форми, така както на Земята живите организми дишат кислород", съобщи един от изследователите Крис Макей, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той не изключва възможността да става въпрос "за абсолютно нова форма на биологичен организъм, напълно различен от земния".

Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Той бе открит на 25 март 1655 година от холандеца Кристиян Хюйгенс. Диаметърът на Титан е 5152, което е с 50% повече от този на нашата Луна. Титан е единственият спътник, имащ значителна атмосфера. Тя е открита от Герард Кайпер през 1944 г. чрез използване на спектрография и е установено наличие на метан с налягане от 100 милибара. През 1979 г. спътникът е изследван от апаратите по програмата Вояджър и резултатите показват атмосфера с 50% по-голямо налягане от земната. Горният слой на атмосферата е непрозрачен и напълно скрива повърхността, на която се счита, че съществуват сравнително малки по размери басейни от течен етан.

Атмосферата на спътника се състои от 94% азот с около 6% метан и примеси от други въглеводороди и органични съединения (като бензен, етан, диацетилен, метилацетилен, цианоацетилен, ацетилен и пропан) както и въглероден диоксид и монооксид, цианоген, водороден цианид и хелий. За тези съединения се счита, че се формират в горните слоеве на атмосферата на Титан под въздействието на слънчевата ултравиолетова радиация, която разгражда метана и поражда гъстите оранжеви облаци. Титан няма магнитно поле и понякога орбитата му е извън магнитосферата на Сатурн, излагайки спътника на директното въздействие на слънчевия вятър, който отнася в междупланетното пространство част от молекулите на атмосферата.