сряда, 28 юли 2010 г. / 15:48 часа |Автор / Източник: Валентин Стоянов
Политиката на правителството в икономическата сфера за периода юли 2009-а – юли 2010-а може да бъде описана като противоречива и не особено ефективна. Спадът на икономиката през миналата година беше –5%, а през първото тримесечие на тази е –3,6%. От тази гледна точка прогнозите на мин. С. Дянков за ръст на икономиката ни от 1% през 2010-а изглеждат по-скоро нереалистични.
В сферата на публичните финанси се наблюдава задълбочаване на бюджетния дефицит. Парадоксът при актуализацията на Бюджет 2010-а е, че заложените разходи се увеличават. В същото време се наблюдава сериозен спад на приходите, като за неговото преодоляване не се полагат достатъчно усилия. Пренебрегват се както приватизацията, така и механизмите на публично-частното партньорство.
Неколкократно обявяваните антикризисни програми не доведоха до почти никакъв ефект. В резултат на това стопанската криза продължава и през настоящата година. Твърде оптимистични са уверенията за икономически растеж от 3% и бюджетен дефицит под 3% през 2011-а.
Забелязва се сериозен спад в размера на чуждестранните инвестиции, съпроводен от увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и голям ръст на необслужваните кредити. На този фон е странно, че официалната статистика отчита спад на безработицата.
Направено
Данъчните ставки като цяло останават сред най-ниските в Европа, но това все пак не е заслуга на настоящия кабинет.
Има известен напредък при усвояването на еврофондовете.
Осъществява се сериозна аконодателната дейност. В стопанската сфера има позитивни изменения в Закона за потребителския кредит, Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, Закона за подземните богатства, Закона за независимите оценители и др.
Съществуват наченки на реформа в държавната администрация макар, че към момента тя се изразява по-скоро в механично сливане на структури, преобразуване на някои или съкращаване на персонал. Целите и резултатите са по-скоро количествени, отколкото качествени.
През последните 7 месеца, за които има статистически данни, се наблюдава сериозен ръст на износа. От друга страна все още не са постигнати пиковите нива от 2008-а, а е и трудно да се прецени доколко растежа на експорта може да бъде приписан на целенасочена правителствена политика.
Износ: растеж на годишна база, %
Наблюдава се известно възстановяване на индустриалното производство. Но и тук важи коментарът, че все още не са постигнати пиковите нива от 2008-а, а е и трудно да се прецени доколко този крехък ръст може да бъде приписан на целенасочена правителствена политика.
Индустриално производство: растеж на годишна база, %
Пропуснатото
Правителството не успява да се справи с бюджетния дефицит вече една година. Нещо повече – дефицитът расте. Факт е, че за юли 2010-а беше наследен дефицит от около 560 млн. лв., но към момента той е трикратно по-голям.
Антикризисните мерки не постигнаха съществени резултати. По-скоро бяха хаотични и неясни за обществото.
Не бяха извършени разплащания с множество частни фирми, което създаде редица проблеми, изразяващи се включително в съкращаване на работни места, бум на междуфирмената задлъжнялост, производства по несъстоятелност на дружества.
Липсва воля за сериозни реформи в здравеопазването и пенсионната реформа.
Заради високия дефицит членството в Еврозоната се отлага за неопределено време.
Няма приватизационни сделки.
Насоки за развитие
Необходимо е бюджетния дефицит да бъде сведен до минимум.
Преразпределението през бюджета не трябва да надхвърля 35% от БВП, т.е. държавата да изземва по-малка част от доходите на гражданите и бизнеса.
Приватизацията далеч не е приключила, а публично-частното партньорство може да бъде един от моторите на националната икономика.
Трябва да продължат усилията за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса.
Възможен е голям облигационен заем, който да бъде използван за разплащане към частните фирми и реформиране на определени сектори.
Подходът ни към Македония и Сърбия трябва да е различен
Облепиха Е.ОН и „Топлофикация“ в Русе с протестни плакати
Две години лява финансова политика