Промишлеността е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка

България е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, сочи нов анализ на БСК. Сравнително ниската вътрешна патентна активност е отражение на по-слабото технологично развитие, което пък е една от основните причини за по-слабата патентна активност в чужбина.

Страната ни е с най-ниски възможности за творчество и иновации, като финансиране и търсене на научни решения, а българската икономика е сред най-слабо обновяващите се икономики. Най-неблагоприятна е и структурата на разходи за научно-изследователска дейност сред всички страни от ЕС-27.

На последно място сме в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации, разкрива анализът. България също така е на последно място сред страните от Централна и Източна Европа и на 53-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на технологично развитие, като сред 27-те членки на ЕС единствено Гърция остава след нас.

С много нисък дял на високотехнологичния износ сме. В момента българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Промишлеността формира 89% от износа на България за 2009 г. България изнася предимно по-малко усъвършенствани продукти, в сравнение със средното за света.

Ръстът на износа е висок в сектори, преработващи природни ресурси, трудоемки промишлени сектори и в аграрната индустрия. Установява се обаче и нарастване на износа на високо технологични продукти като процент от общия износ на страната.

В резултат на направения анализ, експертният екип на БСК препоръчва:

- до края на 2010 г. да се разработи национална стратегия за развитие на България до 2020 г.;

- постепенно да се увеличат средствата в бюджета за иновации до 0,8-0,9% от БВП и да се разработят стимули за увеличаване на средствата от частния сектор за финансирането на иновационните практики;

- актуализация на Иновационната стратегия на България;

- усъвършенстване функционирането и управлението на Фонда за научни изследвания и Националния иновационен фонд, като се реализира координация между двата фонда, а оценката на дейността им се основава на реално получени резултати;

- стимулиране функционирането на Националната иновационна система, като особено внимание се обърне на създаването на работещ Национален координационен орган и на усъвършенстване на законодателството в областта на науката, технологиите и иновациите, развитието на националната инфраструктура за изследвания и иновации;

- в европейските оперативни програми да се увеличи иновационният компонент, особено в приоритетните направления, определени от стратегията за технологичните ниши.

- в средното образование съществено да се подобри обучението по математика и информатика, като основа за развитие на творческо логическо мислене;наложително е да се въведе задължителна матура по математика;

- професионалното образование да се базира на компетенции, като се ориентира към усвояване на базовите върхови технологии – информационни и комуникационни технологии, нови материали, мехатроника, както и на по-широки специалности;

- висшето инженерно образование да се базира на дълбоко навлизане в базовите върхови технологии – ИКТ, нови материали, нанотехнологии, мехатроника, екология, нови бизнес модели и на по-широкопрофилни специалности;

- към техническите университети да се създават и развиват съществуващите инженерни центрове за подкрепа на научните изследвания и иновациите за бизнеса.

Анализът на БСК ще се използва в разработването и внедряването на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове.