На източния фронт не е тихо: Миграционната криза, която Беларус предизвика

На източния фронт не е тихо: Миграционната криза, която Беларус предизвика

Анализи

Мнения / Анализи 92 Views 0

ЕС трябва да покаже на режима на Лукашенко, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки, защото агресорът само ще поиска още. Това е един от изводите от анализа на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) за миграционната криза предизвикана от Беларус. Автори на анализа са: Густав Гресел, Йоанна Хоса и Павел Слункин. 

Политическата криза в Беларус продължава да рефлектира върху Европейския съюз. В отговор на огромните протести срещу фалшифицираните президентски избори през 2020 г. беларуският прездиент и едноличен вожд Александър Лукашенко пое курс на брутална репресия срещу гражданското общество, която доведе до масова емиграция и лишаване от свобода на стотици хора по политически обвинения. През май тази година режимът отвлече самолет, превозващ граждани на ЕС между европейските столици. Сега, вдъхновен от отстъпките, които Турция и Мароко спечелиха, като използваха миграцията като оръжие, той оказва натиск върху ЕС, като предизвиква миграционна криза на границата на Беларус с Литва, Латвия и Полша. Лукашенко не само цели да принуди ЕС да облекчи санкциите срещу страната му. Той също така иска блокът да започне диалог с неговото правителство, да започне преговори и по този начин да покаже, че изявленията на европейските лидери за неговата нелегитимност не са нищо повече от празни думи.

Лукашенко започна да използва миграцията като оръжие веднага след като ЕС наложи четвъртия си пакет от санкции на неговия режим. Увеличи се броят на полетите от Близкия изток до Беларус, а т.нар. туристически компании в страната подготвиха специални оферти за разглеждане на забележителности по западната ѝ граница. Литва беше засегната първа, като първоначално приемаше бежанци и други мигранти в специални лагери на своя територия. Това обаче става все по-трудно с нарастването на броя на бежанците, които беларуските граничари придружаваха до най-уязвимите и слабо охранявани участъци на границата.

Литовските власти реагираха, като обърнаха курса. Сега те връщат в Беларус всички, които незаконно преминават границата, чрез "изтласкване". Това е незаконно според правото на ЕС и международното право и съответно предизвика критики от страна на организациите за защита на правата на човека. Литва издигна десетки километри ограда от бодлива тел по границата си и засили патрулирането на границата.

Полша трябва да работи с ЕС

Полша тръгна по същия път. Като най-близко разположената до Германия страна Полша е основната цел на Лукашенко. Полските власти спират стотици опити за незаконно преминаване на границата всеки ден. От август насам над 30 000 мигранти са се опитали да преминат границата. Полското правителство разглежда това не като хуманитарна криза, а като акт на беларуска агресия и не се притеснява да спре мигрантите на всяка цена. Ако те успеят да преминат границата, биват изтласкани обратно в Беларус. На 2 септември правителството обяви извънредно положение в граничната зона, което означава, че тя вече е забранена за всички, които искат да помогнат на блокираните там хора, включително лекари, служители на НПО и журналисти. През октомври полският парламент прие закон, който разрешава изтласкването на обратно през границата. Междувременно правителството разположи 12 000 гранични служители, които да наблюдават района. Полша планира да изгради "бариера" по протежение на приблизително половината от 418-километровата си граница с Беларус. Смята се, че останалата част от границата така или иначе е трудна за преминаване. Полша има пълното право да защитава границата си, но блокирането на медицинската помощ и изтласкването на мигрантите обратно в Беларус е нехуманно. Страната трябва да работи съвместно с европейските партньори за овладяване на ситуацията.

Всичко това се случва на фона на засилващата се битка на Варшава с институциите на ЕС за върховенството на закона. Полша беше една от малкото страни от Съюза, които отказаха да приемат бежанци по време на миграционната криза през 2015 г. Оттогава тя отхвърля бежанските квоти. Полското правителство заема твърда позиция по отношение на миграцията и не иска да разчита на помощ от ЕС. Frontex, агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана, е готова да помогне. Но Полша ще трябва да поиска такава помощ от ЕС, което ще бъде меко казано неудобно за правителството. Още по-лошото за полското правителство е, че това би означавало да работи с Брюксел и да приеме определено ниво на контрол на ЕС върху границата. Затова Варшава предпочита да се справи сама. Лидерът на опозицията Доналд Туск заяви, че е време НАТО да помогне за справяне със ситуацията, което може да се окаже по-приемлива стъпка за правителството.

Германия също усеща кризата

Въздействието на кризата вече е осезаемо и от други страни от ЕС. Притокът на мигранти в Германия през Беларус се увеличи от 500 души през август до повече от 2000 души през септември и на около 4000 души през октомври. Тъй като временните приюти в източните ѝ територии вече са пълни, Германия отново въведе контрол по границата си с Полша. Този сценарий е предвиден в секретен анализ, който германското министерство на вътрешните работи е поръчало през пролетта на 2021 г. Документът предупреждавал, че правителствата на Русия и Беларус могат да използват мигрантите, за да оказват натиск върху Германия и в комбинация с дезинформация и тайни операции да разпалват политическо недоволство в страната.

Лидерите в Берлин не желаят да направят отстъпки

Служебното правителство в Берлин действа бързо, за да потисне активноста на крайнодясното по границата, като например т.нар. гранични патрули, организирани от неонацистката партия "Трети път". Но то не е в състояние да направи нещо повече от прилагането на тези временни мерки. До встъпването в длъжност на следващото коалиционно правителство Германия няма да може нито да поведе единен европейски отговор на кризата, нито да инициира създаването на ново законодателство за справяне с нея. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер е член на консервативния Християнсоциален съюз и е планирано да напусне поста си до 6 декември. Междувременно най-вероятните членове на следващото правителство имат различни възгледи по отношение на убежището и миграцията. За Свободната демократическа партия би било трудно да се подчини на по-либералната миграционна политика, която се очаква да имат предвид Зелените и Социалдемократическата партия. Засега те не възприемат ситуацията по този начин, но биха могли бързо да променят мнението си, предвид кадрите, на които се вижда как беларуски войници карат с оръжие в ръце големи колони от мигранти към границата.

Лидерите в Берлин не желаят да правят отстъпки на Лукашенко, както ЕС направи с Турция през 2015 г. Вместо това те обсъждат мерки срещу авиокомпаниите и други организатори на трафика на хора. Тези мерки обаче няма да засегнат мигрантите, които вече са пристигнали в ЕС. А предвид отхвърлянето на бежанските квоти от страна на Варшава и отказа ѝ да се обърне за помощ към Frontex, за Германия е трудно да предложи на ЕС да предостави помощ на Полша. Макар Зеехофер да изтъкна, че Москва държи "ключа към проблема", той спря да предлага как Германия трябва да повлияе на изчисленията на Кремъл по въпроса.

ЕС трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие

В тази обстановка ЕС трябва да играе важна роля. Съюзът трябва да покаже, че повече няма да толерира използването на миграцията като оръжие. От решаващо значение е ЕС да не влиза в диалог с Лукашенко. Както при всяка форма на изнудване, би било безсмислено и опасно да се правят отстъпки - защото агресорът само ще поиска още. Това би било сигнал за други авторитарни държави, че подобна тактика работи.

ЕС трябва да се заеме с първопричината за проблема, като продължи да наказва Лукашенко за действията му и да затрудни подкрепата на Русия за него. Значителното затягане на санкциите е един от начините да се постигне това. Едновременно, ЕС би могъл да окаже натиск върху правителствата и авиокомпаниите от Близкия изток да блокират или да спрат да улесняват това, което на практика е контрабанда на хора, особенно за тези които имат дейност на пазара на ЕС. ЕС трябва да помогне на съседните на Беларус държави да защитят границите си и да окажат помощ на мигрантите, които достигат до тяхната територия. Но тези страни сами ще трябва да поискат и приемат тази помощ.

Лукашенко не показва желание да промени курса си. Той дори планира да увеличи значително броя на полетите през зимата - въпреки, че това означава, че Беларус ще бъде принудена да приеме хиляди мигранти. Той не се страхува от смъртни случаи на границата. За него това е въпрос на отмъщение и въпрос на оцеляване на режима - което означава, че е готов да ескалира и да търси подкрепата на Русия в този процес. Европейците ще трябва да работят заедно, за да спрат агресията му и да предотвратят хуманитарна криза на прага си.

Comments