Стефан Цветков – Големия Цъф на 80 г.: За мен тенисът е щастие, а щастието не се измерва с титли

Стефан Цветков – Големия Цъф на 80 г.: За мен тенисът е щастие, а щастието не се измерва с титли

Тенис

Спорт / Тенис 61 Views 0

Вчера Стефан Цветков-старши навърши 80 години. По повод кръглата годишнина на Големия Цъф ви предлагаме емблематични снимки и истории от богатия и много интересен живот на една от най-колоритните фигури в българския тенис. Кореняк софиянец, известният тенисист и треньор, е неизчерпаем извор на поучителни случки и разкази. Ето малка част от тях.

Най-елегантният играч

Стефан Цветков старши не е бил голям шампион. Има титли при юношите, два пъти е шампион на двойки с големия си приятел Цветан Цолов. Играе правилен и елегантен тенис. Сам признава, че най-много е научил от унгарския специалист Ловчани. За Големия Цъф, когато през 1980-а на близо 40 години се отказва от активна състезателна дейност, легендарният в. „Старт“ пише в материала „Един живот за тениса“: „Има такива състезатели, които никога не достигат най-високите върхове. Минават години – десет, двадесет – и без големия успех идва раздялата с активния спорт. Но ако оставим настрана големия успех, който някой път кацва на рамото и случайно, пак виждаме, че пътят в спорта не е напразен – с имената на мнозина такива спортистие свързан успехът общо на спорта. И сигурен съм – не би имало нито Любен Генов, нито братя Пампулови,нито сегашната надеждна млада смяна, ако го нямаше Стефан Цветков...“ А на въпроса „Казват, че сте били много талантлив и точно заради това, след като сте постигали успехите си леко, не сте били достатъчно упорит, за да станете най-добрият ни тенисист...“ Цветков отговаря: „Не знам какво казват, но за мен тенисът бе щастие. А щастието не се измерва с титли...“

Трима съученици и трима национали

Стефан Цветков се запознава с най-добрия си приятел Цветан Цолов – Цолето при игра на народна топка. Цолето улавя една силно изпратена към него топка от Големия Цъф, но му пада шапката. Малко по-късно Цолов започва да тренира тенис, за да стане доста по-късно двукратен шампион за мъже. На кортовете на „Спартак“ отива и другарят му Стефан, с когото са съученици. Преди това Цветков играе тенис на улицата, с широка лопата за хляб от близката фурна и през въже, опънато на улицата между две къщи, едната от които е на бай Владо, най-известният кортаджия в София, който цели 6 десетилетия рабати, а в дълъг период и ръководи базата на Софийски тенис клуб (бивши кортове на БСФС).

Когато двамата с Цолето сменят училището в 11-и клас и отиват в 34-о, там заварват друг много добър тенисист Иван Шавкулов. Заради териториалното разпределение сменят „Спартак“ с „Червено знаме“. Тримата седят на първите чинове един до друг, като същевременно са и основните фигури не само в мъжкия отбор на „Червено знаме“ (трети в отборното), но и в националния отбор за юноши. „Славни и много хубави години бяха. Всъщност тогава нямах идея колко прекрасни неща ми предстоят в тениса, с тениса, заради тениса...“, спомня си Цветков старши.

Да се разминеш в първия мач на България в Купа „Дейвис“

През 1959 г. шефът на секцията по тенис към БСФС Димитър Харалампиев води няколко играчи за мачове в ГДР. Иван Шевкулов си позволява по-пиперливи подхвърляния по адрес на сандалите на шефа, докато Стефан Цветков и Николай Чупаров си позволяват по-тънки шеги. Тихото отмъщение на Харалампиев е – Цветков и Шевкулов не пътуват зад граница до 1963 г. Като междувременно през 1961 г. изкарват цялата подготовка с националния отбор за Универсиадата 1961 г. в София и без обяснение са извадени от състава няколко дни преди състезанието...

Нещо подобно се случва и през 1964 г. при гостуването на Франция за първия исторически мач на България в турнира за Купа „Дейвис“. В разширения състав на отбора са Чупаров, Цолов, Цветков, Рангел Рангелов и доста по-младия Кирил Яшмаков. Буквално в последния момент става ясно, че Цолов и Цветков няма да пътуват и отборът ни заминава с трима, вместо с четирима състезатели. Капитан е Михаил Михайлов. „Сигурен съм, че е имало намеса, но не извън спорта – споделя днес Цветков. – Няма как решението да е било на бате Милчо, защото той беше наш треньор още от юноши в „Спартак“. И понеже сме неразделни приятели с Цолов отпадаме и двамата, за да няма сърдити. Разбрах, че и подобни случки са част от спорта и от израстването на спортиста...“ По-късно е капитан на националния отбор на България за Купа „Дейвис“ и за зимното отборно първенство „Кингс къп“, където побеждаваме като гости Румъния и Югославия.

Голямото приятелство с Любен Генов

За десетилетие през 70-те години на миналия век Любен Генов девет пъти става шампион на открито на сингъл. „Бяхме изключително близки, понякога характерът му беше малко труден, но се разбирахме отлично – разказва Големия Цъф. – Цели 8 години му бях спаринг треньор. Всяка сутрин играехме заедно. Понякога правеше спаринги и с Илия Илиев, който играеше с лявата ръка. На практика спарингите с Любо бяха основна част от задълженията ми. И той беше доволен от резултатите, защото съвместната ни работа продължи много дълго. Считам това заедно от най-сериозните си постижения в тениса, защото Генов е сред най-добрите български тенисисти за всички времена.“

С първата ракета HEAD у нас и с Иван Славков

Цели 16 години Стефан Цветков старши играе с първата ракета НЕАD, внесена в България.

„Получих я при странна размяна през 1971 г. – разказва Цветков старши. - При мен дойде синът на един много известен поет тогава Крайо Краев и ми я показа. Сподели, че не разбира що за ракета е това и поиска една ракета „Дънлоп“ срещу нея. Получил я подарък от сестра си, която живееше в САЩ. Направихме размяната и чак тогава разбрах какво съм получил. Това беше ракета от борон – една от най-твърдите сплави, с две алуминиеви пластини. В упътването за ползване изрично се уточняваше, че играчите, които я ползват, ще имат успех с тази ракета, ако имат добро чувство към топката, което аз наистина притежавах. Предизвиках огромен интерес по кортовете, записах доста шумни победи. И други наши тенисисти започнаха да търсят в чужбина подобни ракети. До 1987 година играх с тази ракета, после я дадох на Цолов, който след няколко години ми я върна. По предложение на представителството на HEAD у нас я размених за две ракети, надписани със „Стефан Цветков“. На снимката съм с тази ракета и с Иван Славков, с когото доста често играехме заедно. За него ако започна да разказвам ще ми трябват часове...“

Две години във „Всяка неделя“

„Янчо Таков се върна от осеммесечен престой в САЩ с концепция за предаването „Всяка неделя“ – спомня си Стефан Цветков. – Официално предаването тръгна от началото на 1979 г., но две седмици по-рано беше заснето пилотно предаване. В него Янчо ме покани за рубиката „Спортни свидетелства“. Влязох в студиото без подготовка, той започна да ми задава въпроси не само за тенис, а за футбол и други спортове. Като приключихме ми каза – отивай да си прибереш нещата от кортовете (бях управител там), започваш в телевизията. Така останах на работа в БНТ три години, от които първите две водих „Спортни свидетелства“ във „Всяка неделя“. Междувременно Людмила Живкова почина, Иван Славков го свалиха като генерален директор на БНТ, а Янчо Таков влезе в затвора за умната афера за внос на кожуси от Турция...“

Цветков старши има и друг много сериозен журналистически опит. Десетилетие пише коментари за тениса във в. „Отечествен фронт“, както и в други вестници. Коментира по телевизията срещу от международния турнир „Академик“. Дори прави интервю с 15-годишната Мартина Навратилова, която е на турнир у нас, а тя две години по-късно вече е световна звезда...

Големия Цъф и Малкия Цъф

Стефан Цветков старши и Стефан Цветков младши или Големия Цъф и Малкия Цъф. Бащата разказва: „И Стефан, и сестра му Бобка (б.а. – Борислава) израснаха по кортовете. Всеки ден ходех да ги взимам от детската градина и да ги карам на първите им тренировки. Имаше период, когато тренирахме късно вечер на импровизиран корт, но с много хубава и бърза настилка като тази в зала „София“. Приключвахме около 22 часа, после се прибирахме с градския транспорт, като сменяхме две превозни средства. И на другата сутрин децата отиваха на училище...“

Тръгва с двамата на турнири по Европа.: „Беше особено и трудно. Рпазликата им е малко повече от година, но така или иначе имаше разминаване във възрастта и когато даден турнир беше „по мярка“ на единия се оказваше неподходящ за другия. Да не говорим, че най-често когато единият спечелеше другият пък губеше. Много е трудно в един и същи ден първо да тренираш момче, а после момиче или обратното. Но по тези турнири вдях и много полезни неща, когато гледах тренировките на много треньори, дошли с възпитаниците си...“

Първо Борислава, а после и Стефан син заминават да учат в САЩ с пълни стипендии. Бобка всъщност е първата българка в колежанския тенис на Щатите. А Малкия Цъф прави добра кариера именно в колежанския тенис, като по същото време „прескача“ през лятото, за да играе и в Германия. „Винаги съм бил отборен играч“, признава синът.

Големия Цъф не крие, че е горд с кариерата и международното признание Цветков младши в световниятенис – президентът четвърти мандат на БФТ вече кара ивтори мандат в Борда на ITF, а освен това заема още куп други престижни постове и длъжности в различни големи световни тенис организации.

Снимки: Архив Стефан Цветков старши

Comments